Добре дошли в сайта на сборника "Българите - история, хипотези, загадки" !


Излезе от печат второ разширено издание на сборника "Българите - история, хипотези, загадки", Изд. Хелиопол!

Книгата е обогатена с още седем статии, с някои от които вече ви запознахме в раздела Нови Статии.
В този сайт ви предлагаме фрагменти от сборника, който можете да закупите в следните книжарници - вижте списъка»
В книгата ще намерите интересна информация за българите от древността до днес - исторически факти оставени от бащата на историята Херодот, Тукитид, Малала; от китайски, византийки, латински и други хронисти; хипотези, загадки и други материали, които летописците датират от преди 30-35 хил. години; информация за създадените над 15 български държави в Евразия.

В 264 страници ще добиете визия за цялата история на Българите - на Волга, на Балканите, в Азия, а според някои автори и в други загадъчни места!

Владимир Цонев, академик на МАБИК
Из книгата му “Древните българи – прадеди на траките”, изд. “Литера Прима”, София, 2007, с. 142. Представяме ви раздела “Пелгари, траки, българи, къзълбаши и гробът на Омуртаг”, с. 123-137

През IV в. Римската империя се разделя на Западна и Източна (Византия), като непрекъснато расте ролята на последната, включваща земите на Тракия. На практика Византия е представлявала сбор от различни народи, наричани християни или ромеи - римляни. Според изследователя Здравко Даскалов от общо управляващите 14 династии 6 са български, а от 87 императора различни сведения говорят, че 41 имат наше, българско потекло. За съжаление повечето от източните ромейски императори с българска кръв забравят родовия си корен и служат предимно на интересите на Византия.

Както първата династия, така и последната на Палеолозите е от български произход. Коренът на Палеолозите е древна Фригия. Това е народът, известен на Балканите като бриги, живял в района около днешна Македония. Самата му съставка „Пал" / „Бал" показва, че това са древните българи пелазгите (пелгарите). В Мала Азия бригите стават известни като фриги.

Съпоставителният анализ до голяма степен показва, че между бриги (фриги) и пелгари можем да сложим знак на равенство.

Владимир Цонев, академик на МАБИК
Из книгата му “Непознатата Волжка България”, Изд. “Литера Прима”, София, 2007, 144 с.

Днес всеки българин на средна възраст знае, че държавата ни е една от малкото в света, която граничи със самата себе си. Бавно но сигурно, с течение на времето, тази истина ще потъне в забрава. И това е така, защото се унищожава българската духовност, нашите хилядолетни великолепни културни традиции и достижения.

Населението в страната ни е без национални идеали, без национална стратегия. Дори нещо повече, социологическо проучване показва, че в наши дни 47 % от младежите се срамуват от своя български произход. Непрекъснато се задълбочава и демографският срив. Както казва нашият поет и изследовател на Орфей Никола Гигов: „Летим към чуждото, пълзим към родното."

В трудни моменти всеки народ се връща към миналото си, към своите корени. Интересно е какво мислят за нас другите, и то не в далечна древност, а преди столетие, в годините, когато България е наскоро освободила се страна.

Сборникът "БЪЛГАРИТЕ" е съставен от статии и есета, които разказват за отделни периоди от историята на този древен, малко известен до преди 1-2 века, народ, за който все още се откриват в книгохранилищата по света сензационни неща, много често невероятни и загадъчни. Обсегът на изложението започва от легендите за народите, живели по поречието на р. Итил, на Балканите, до границите на древен Китай, Имеон в Средна Азия, Месопотамия, Египет и до наши дни.

Целта е да се даде обща представа, една панорама за историята на българите, създали в своето историческо развитие през хилядолетията около 15 държави в различни райони по света. Той обхваща, както исторически факти, така и хипотези, легенди, митове и загадки.

За началото на историческите факти ще се доверим на авторите, които приемат годината 2137 г.пр.Хр., в която българите (или част от тях, далекоизточните) побеждават силният Китай с помощта на своите познания за Космоса. Те нападат Китайската армия в точно определено време на ден и час на голямо слънчево затъмнение и с това хвърлили в паника своя многоброен враг (по Стефан Цанев). Българите живеели тогава някъде на север от китайците.

По книгите на Божидар Динков "Етруската загадка", изд. на БАН, С.1984, 126 с. и Асен Чилингиров "Готи и Гети", изд. "Зиези екс куо Вулгарес", С.2005, 232 с.

Древността е пълна със загадки, забулени в митични тайни и легенди, замъглени с различни религии и вярвания. Но ИСТОРИЯТА не може без тях и постоянно дълбае и капка по капка търси истината.

"Етруските са били онзи древен загадъчен народ, който е населявал част от Централна и Северна Италия още през края на II хил. пр.Хр. и е играл първостепенна роля не само в Италийския полуостров, но и в басейна на цялото Средиземно море. Те са притежавали високоразвита градска култура (особено през VIII-VII в. пр.н.е.) в сравнение с останалите народи и племена на полуострова и твърде много са се отличавали от тях по език, религия, изкуство и начин на живот. Етруската култура оказва изключително влияние върху формирането на римската култура, която е една от основните съставки на европейската култура."

По сборника "ГОТИ и ГЕТИ", съставител Асен Чилингиров, Издател "Зиези екс куо Вулгарес", София, 2005, 232 с.

Настоящата статия (есе) е посветена на своеобразна дискусия в историческата литература по темата "ГОТИ". През 2003 година излезе книга със заглавие: ГОТИТЕ и старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи със съставител д-р Росен Милев... "Изд. Балканмедия, 2003, 120 с., по "проект на Балканската медийна академия"... "финансира (се) от европейски фондации, а изданието на книгата е осъществено с помощта на Посолството на Кралство Норвегия в София". Автори са, освен Р. Милев, още 4 професори и 6 доктори. Естествено авторският колектив утвърждава германския произход на Готите. Така плащат, а и много германски учени го твърдят. И наистина Готите къде ли не са били! Под името Гети на Балканите, на север отвъд Дунав и в Крим (но германците твърдят, че там били Готи и създали държавата на Херманарих), а под името Готи в Панония, Италия, Испания и дори в Африка. Много удобно племе, за да бъде германско, за германската експанзия през ХIХ и ХХ век. Хитлеристите "В самото начало на Втората световна война новозавладеният полски пристанищен град на Балтийско море Гдиния е преименуван в Готенхафен и се готви преименуването на Крим в "Готенланд", и Симферопол - в "Готенбург" и Севастопол - в "Теодериххафен", което става по-късно тема за Нюрнбергския процес."

Щеше ли днес да има Европейски съюз без ТЕРВЕЛ?

Човешките взаимоотношения са много сложна материя. С тях се занимават няколко научни дисциплини и тук те не ще се обсъждат, още повече, че авторът не претендира да е вещ по тях. Споменавам този проблем, защото човешките взаимоотношения са свързани до голяма степен с междудържавните и много държавни въпроси се решават със субективни чувства (според настроението на владетеля). Например: Вождът е обиден и заповядва наказателен поход..., или помогнали на императора да си върне престола и той подарява цяла област, освен даровете в злато, сребро и ценни вещи. Минават година-две, забравил добрините и той решава да си вземе обратно даровете и земите. А това са войни с хиляди жертви. Или пък женска история: хубавата Елена става причина за най-тежката древна трагедия - Троянската война и гибелта на дузина тракийски вождове и десетки хиляди войници, разоряване на градове, изгнание на Еней.

След разпадането на Златната Орда на мястото на старата държава БУЛГАРИЯ възниква Казанското ханство. Казан е пряк наследник на Великия Булгар и първоначалното му име е Булгар ал-Джадид (Новият Булгар). Както пише Гайнетдин Ахмеров, известен казански историк от ХIХ век - "макар че традиционно се смята, че България и Казан са две държави...историческо сравнение и изучаване лесно може да открие тяхната пряка наследственост: в Казанското ханство живеел същият "тюрко" -български народ, запазил и развил всичките си предишни традиции и обичаи, занаяти и занимания. Едва ли не цялата разлика между тези две държави била в пренасянето на столицата на друго място- от Велики Булгар в Казан. Ненапразно руските летописци първоначално наричали казанския народ "казански българи". Затова московският княз Иван III след превземането на Казан в 1487 г. побързал да добави към своята титла званието "Цар Български", макар че "българското царство" като такова по това време отдавна вече не съществувало. Много по-късно в титлите на великодържавните руски царе задължително влиза и "княз Български". Например, известно е, че митрополитът казански (1675-1688 г.) наречен от казанските мохамедани "Айтусак", се наричал "митрополит Казански и Български" (Ахмеров, с. 62).

Syndicate content