Предговор

Сборникът "БЪЛГАРИТЕ" е съставен от статии и есета, които разказват за отделни периоди от историята на този древен, малко известен до преди 1-2 века, народ, за който все още се откриват в книгохранилищата по света сензационни неща, много често невероятни и загадъчни. Обсегът на изложението започва от легендите за народите, живели по поречието на р. Итил, на Балканите, до границите на древен Китай, Имеон в Средна Азия, Месопотамия, Египет и до наши дни.

Целта е да се даде обща представа, една панорама за историята на българите, създали в своето историческо развитие през хилядолетията около 15 държави в различни райони по света. Той обхваща, както исторически факти, така и хипотези, легенди, митове и загадки.

За началото на историческите факти ще се доверим на авторите, които приемат годината 2137 г.пр.Хр., в която българите (или част от тях, далекоизточните) побеждават силният Китай с помощта на своите познания за Космоса. Те нападат Китайската армия в точно определено време на ден и час на голямо слънчево затъмнение и с това хвърлили в паника своя многоброен враг (по Стефан Цанев). Българите живеели тогава някъде на север от китайците.

Обект, все още, на спорове са твърденията на основните автори, че българите са Траки (Пеласги, Пългари) и коренно население на Балканския полуостров и Черноморието (Приазовието), където са живели преди Черноморския (Библейския) потоп 4600 г.пр.Хр. и от където са се "разбягали" след него по света - на север и запад, в Сибир и Далечния изток, Алтай и Памир, Месопотамия и Египет и по други места.

Приемам все още като хипотеза (но почти доказана) общия произход на Славяни и Траки (българи - мизи, гети, готи, даки, одриси - общо 80 племена по Херодот, които говорят един език и имат общи обичаи и нрави)от Пеласгите, което се доказва чрез топоними и лингвистични прийоми от автори, като Асен Чилингиров, Владимир Цонев, Сергей Иванов и др. Някои считат, че славяните произхождат от Гетите и т.н.
Чудни и загадъчни са връзките на българите (техните предци) с Месопотамия и Вавилон (за което пише дори и нашият велик възрожденец Георги Сава Раковски); с Египет, с Испания и Британските острови; родството с унгарци, келти, баварци и др. народи. Не говоря за балканските и славянските народи, които сме потомци на общ прародител.

Изглежда, че преди 9-10 хил. г.пр.Хр., тук на Балканите, условията за живот (климат, плодородна почва, растителност, животни, риба, природни изкопаеми, особено мед, злато и сребро и мн. др.) са били едни от най-благоприятните, за да се развие древната човешка цивилизация и да се разлее след това по всички посоки на света. Това произтича логично от големите археологически разкрития на Балканския полуостров, като най-голяма е концентрацията по днешните български земи.

Разкритите златни съкровища от преди 7-9 хил. г.пр.Хр. край Варна, долината на Тракийските царе, Казанлъшката гробница и много други показват, че поне 1000 г. преди това те са предшествани от развита вече култура, обществена организация с вождове и царе, за които се "коват царски златни маски и корони". Ако това се случва на Балканите преди 7-9 хил. г.пр.Хр., а месопотамската цивилизация на Шумери и Акадци се е състояла преди 3,5-4 хил. и на Египетската преди 2,5-3 хил. г.пр.Хр., то тогава изводът е, че древната човешка цивилизация е възникнала, с най-голяма вероятност, на Балканите. Шумерите сами посочват по своите "плочки" (върху които е гравирана тяхната древна писменост), че те са дошли в Месопотамия междуречието на реките Тигър и Ефрат) от север - от Балканите или Кавказ. Вярно е, че нашите Волжки българи твърдят в своите древни епоси (Сказание за дъщерята на Хана и Джагфар тарихы), че човешкият живот се е зародил около река Итил (днешна Волга или "Болга" - от болги или българи). Възможно е - то не е далеч от Балканите.
Може би легендите за Савската царица и египетската принцеса Бастет (погребана в Странджа планина), че са прабългарки ще се окажат верни и че сме имали български фараони и Вавилонски царе. Дълбоки загадки са хипотезите дали не са наши (или тракийски) или поне и наши предшественици Хетите, Хуритите, Каспиите и други подобни праисторически племена.

Кога се появява името "Българи"? Според Петър Добрев то се появява в Средна Азия, в Памир и Имеон, където се създават и развиват няколко български държави 2-3 хил. г.пр.Хр. Владимир Цонев и Сергей Иванов твърдят, че името Пеласги вероятно е било деформираното от произношението на древните гърци име Българи в Палгари и след това в Пеласги или нещо подобно. Много народи са ни наричали с различни имена: арабите - буржани, руснаците - болгари, сърбите - бугари, китайците - бо-ло и т.н.
Хипотезата, че след Черноморския потоп голяма част от траките и други размесени с тях родствени племена се разселват по света и се връщат в Европа и на Балканите, при своите останали там братя, като българи, хуни, алани и др. подобни имена, на отделни вълни, ще се окаже вярна.

При това завръщане преди Христа, заедно с келтите, българите достигат до Испания и британските острови. След Христа, като Хуни и Българи, през Сибир, през Кавказ и Мала Азия овладяват почти цяла източна и средна Европа. Летописите (включително именникът на българските царе) фиксират епохата на Авитохол в Европа от 165 г. сл.Хр., а римските и Византийските историци пишат за българи на Балканите, в Дакия (Влахия), Панония около IV век. В някои летописи се описват: за български крал на Испания Болгорос (и след него синът му Гобис), оттам за инвазия, заедно с келти на британските острови и др. подобни загадъчни походи.

Нашите предци са един от основните елементи на формиращата се Римска империя - в началото Етруските и Пеласгите, след това траките и след Христа ордата на един от синовете на великия Кубрат, злощастният Алцек. Първите императори на Рим (произхождали от етруските, които са основали града Рим) сами са подчертавали своя произход от един от вождовете на Троя, тракиеца Еней. Когато се пише и говори за Византийската империя, много автори мислят и пишат, като че ли това е гръцка империя. Това не е вярно! Като всяка империя тя е съставена от много народи и племена и управлявана от императори гърци, арменци, славяни, македонци и др. Първият император Константин е бил тракиец от Средец (София), столицата в началото е била Средец, но е преместена в тракийското селище Византион на проливите, за да е по-близо и до азиатските владения на империята.

Официалният език в началото е бил латинският, а след това гръцки, което довежда до илюзията за гръцка империя. Иди и не вярвай на нашите Волжки (български) писатели, като Бахши Иман, Гайнетдин Ахмеров, Рашид Кадыр ал Булгари, Татяна Ярулина ал Булгари и др.; Дунавските - Васил Томов, Ганчо Ценов, Кръстю Мутафчиев, П. Добрев, Вл. Цонев, Марин Димитров и др., които пишат, че българите са "цивилизатори на света", поне до епохата на византийската империя (но и след това са дали на славяните писмо, четмо, литература).

Ами вижте само колко държави са създали с името България (Балх, Балхара, Болгар и т.н.), без да се считат тия, загадъчните преди това, включително и тракийските:

Писателят Стефан Цанев в книгата си "Български хроники" (София, Пловдив, 2006) посочва следните български държави:

1. Над планината Тяншан, в Сибир, около сегашния връх Хан Тенгри, кръстен на българския бог Тангра;

2. Около планините Памир и Хиндукуш, в средна Азия (северен Афганистан) - Балхара или Балх, наречена от гърците Бактра;

3. В Месопотамия Балхарис с царица Балхис;

4. Част от българите от Балх, със своя стар цар Кардама, основават в северна Индия втора държава Балхара, а Кардама станал родоначалник на династия кардамити;

5. След покоряването на памирска Балхара българите основават държава около днешния град Самарканд, като близкото езеро нарекли Балхаш. Държавата просъществувала до VII в. сл.Хр.;

6. Друга група българи основали държава около Каспийско море, което се наричало българско море;

7. Между Черно и Каспийско морета е създадена друга Балкария
- днешната Балкаро-Кабардинска автономна република в Руската федерация.;

8. През 127 г.пр.Хр. вождът Вунд основава около Армения, в днешна източна Турция, държавата Булхар (вундски българи);

9. През 165 г. сл.Хр. Авитохол основава вече европейска държава на североизток от Черно и Азовско морета - Старата Велика България, която Кубрат (VII в.) разширява на запад.

10. Един от синовете на Кубрат основава Волжка България (днес около Волга от нея са роени няколко автономни
републики).;

11. Държавата на Кубер в Македония;

12. Аспаруховата държава, която е днешната България на Балканите. Ще добавим още:

13. Панонска България - около V-VI в. по времето на Атила;

14. Държавата Дулоба (страната на Дуло), която е отделена от Кубрат от неговия брат Самбад.;

15. Българо-хазарската държава на Бат Баян, най-големият син на Кубрат. А държавите на траките и на Пеласгите? Колко големи и велики личности на българи не са извадени още от дълбините на историята! И още: Коя е тази държава, която през 2137 г.пр.Хр., на север от Китай, побеждава китайците, използвайки голямо слънчево затъмнение? В коя държава са живели тези прабългари, които през 4678 г.пр.Хр. са изчислили, че "Земята обикаля Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня" и по-точно "365 денонощия и 2422 хилядни от денонощието". Сравнете: "... безпросветните италианци в 1600 година след Христа изгарят на кладата Джордано Бруно, понеже твърдял, че Земята се върти около Слънцето" (по Ст. Цанев).

Над 15 български държави, за може би над дузина хилядолетия. Хиляди събития са се случили през тези хилядолетия! Слава или трагедия е това за българите? Всяко раждане е съпроводено с болка, с мъки. Над 15 раждания, но и толкова гибели, толкова пъти държавата на българите е загивала! Че и повече. Държавата на Аспарух е дванадесета (по Ст. Цанев), аз мисля, че е 15-та или 16-та и т.н. Както и да е. Искам да подчертая друго. Държавата на Аспарух е загивала два пъти (византийско и турско робство) и се възраждала два пъти. Всяко раждане е болка, но все пак след като то свърши, след болките и мъките следват радост и надежди за бъдещето. Значи всяко раждане на нова българска държава, всяко възстановяване на държавността на българите, радост, слава, триумф - българите възкръсват за нов "държавнически" живот и с нови възможности за развитие на българския дух, традиции (и прагматично -опит, култура, наука, производство, икономика, изкуство и т.н., които винаги са съпътствали българската народност от древността до наши дни) и принос в човешките цивилизации. Нещо повече, като казахме цивилизации - има и обособени български цивилизации, като итилска, предтракийска и тракийска (само един факт - археологическите съкровища в днешна България), памирска, на средновековните българи и др. обвити в митове и легенди. Ние българите не бива да се отказваме и от
обвитите в легенди и митове събития, хипотезите, че сме наследници на тракийци, троянци, Пеласги (пългари), етруски, итилци и , че издънки от тези наши праотци са "шетали" из Месопотамия, Древен Египет, Кавказ, Мала Азия, Памир, Алтай, стигали са до Китай и Манджурия, Испания и британските острови, че са построили Аркаим в Башкирия и други подобни сензационни открития в древните папируси и в недрата на земята. Българите не присвояват чужда история, но нещо от древността може да се сподели с много други днешни народи. Като: че румънците са поримчени даки (по тяхно "дачи"), но пък даките са траки, както и гетите (готите) и още 77 или 80 племена; че Рим е построен от троянецът (тракиец) Еней, че в Италия (Апенинския полуостров) са се "влели" Пеласги, етруски, енейци и накрая Алцек с част от кубратовите българи. Боже, с колко народи сме братовчеди! Първи, втори, трети - но сме род и още с унгарци, баварци, славяни и мн. др. Кажете сега, че в Европейския съюз не се събираме роднини и роднини на нашите роднини?

Ще завърша увода с думите на проф. Петър Добрев: "И да не бързаме да се плашим, че пристъпвайки към тайните на Древността по този начин ще открием множество необикновени неща."

Проф. д-р Георги В. Петров